Повече информация за Гласоследител
Идеята за създаване на инструмент Гласоследител възникна след успеха на първата версия на Гласоводител за България от 2005. Тогава екипът на проекта забеляза, че Гласоводител дава добри възможности за рационализиране на политическите ориентации и мислене, но все пак там става въпрос за обещания на партиите за тяхното бъдещо поведение. От тази гледна точка съществуваше възможност този гледащ напред тест за политически предпочитания да се съчетае с друг, който обаче е обърнат назад и се съсредоточава върху вече направеното от партиите, върху техните фактически действия, а не обещания за бъдещето.
ЦСЛ реши да запълни тази възможност, като предложи все още уникалната за България възможност на българските граждани да проверят как точно са гласували политическите сили, населявали отиващия си парламент, по редица въпроси. За целта екипът на проекта подбра около 50 реално случили са гласувания в пленарна зала. Критериите за подбор бяха три. Първо, очертаващите се според постъпилото за гласуване предложение алтернативи да са относително ясни. Това се оказа доста трудна задача и, както потребителите на теста могат да забележат, в някои случаи предложенията и тяхната интерпретация изисква по-внимателно премисляне и вникване. Второ, гласуването на постъпилите предложение трябва да очертава ясни разлики между партиите. Това също се оказа трудна задача, особено по отношение на трите партии от управляващата коалиция, които в доминиращия брой случаи гласуват еднакво. Трето, въпросите да са от значение за живота на хората или поне по теми, които вълнуват и засягат значителни части от гражданите на страната.
След подбора на дългия списък гласувания, бяха избрани 31 позиции, които в най-голяма степен отговарят на трите критерия. Позициите на партиите по тези гласувания бяха определени по следния метод. За всяко едно гласуване са взима резултатът на партията - колко от нейните депутати са гласували "за", колко "против" и колко са се въздържали. Този резултат показва дали съответното предложение е подкрепено или не от съответната парламентарна група - или в редки случаи тя е точно по средата между "за" и "против". Въз основа на това се определя дали съответната партия е била за или против предложението, или се е въздържала.
Този подход не е съвършен. Например, той не може да отчете случаите, в които дадена партия е против определено предложение, но вместо просто да гласува явно против него, "досетливо" отсъства от пленарната зала в момента на гласуването, което обрича предложението на неуспех, но прави позицията на партията много по-трудна за идентифициране. За съжаление, тези случаи са неразграничими от случаите, в които даден въпрос наистина не е от интерес за дадена партия и тя наистина е безразлична по него. Този проблем няма съвършено решение, поне докато българските партии не престанат да крият истинските си позиции зад отсъствие от зала или въздържане.
Друга слабост на методологията е, че при нея няма начин да се проверяват реалните позиции на новопоявили се партии, които все още не са представени в парламента. В този смисъл инструмент като Гласоследител не би могъл да даде информация за реалното минало поведение нито на НДСВ през 2001, нито на Атака през 2005, нито на ГЕРБ през 2009. Доколкото основната цел на инструмента е да покаже реалното, случило се поведение и действие на дадена партия в парламента, този проблем е непреодолим. Интересуващите се от позициите на новопоявили се партии могат да открият информация за тях само под формата на обещания и ангажименти за бъдещето, за което по-полезен е Гласоводител.
Въпреки това, Гласоследител е първият инструмент, който дава възможност на българските граждани да проследят по един възможно най-разбираем и прозрачен начин как точно българските партии гласуват в парламента, какво точно решават за техния живот и възможности.
